MED4MIN > Новини > Доц. Сергей Илиев: Никой лекар не иска да навреди на пациента, а да му помогне

Доц. Сергей Илиев: Никой лекар не иска да навреди на пациента, а да му помогне



Не ми харесаСредноДобреМного добреПерфектно (1 глас(а), средно: 5,00 от 5)
Loading...

  • 5
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Доц. Сергей Илиев е началник на Отделение по колопроктология и гнойно-септична хирургия към УМБАЛ – Плевен, председател на Етичната комисия към Българския лекарски съюз за област Плевен, поет, запален планинар и пътешественик. В световния ден на здравето – 7 април, с него разговаряме за това защо медиците харесват министър Москов, вярна ли е поговорката, че гарван гарвану око не вади и защо „изтичат“ млади хора от страната. Доцент Илиев разказва и за най-интересните места в света, където е бил. 

Доц. Илиев, защо колегите ви толкова много харесват министър Петър Москов, правилни ли са според вас действията му? Не са ли крайни и радикални?

Аз не мога да кажа защо моите колеги го харесват, но мога да кажа защо аз го харесвам. Защото той декларира намерение и желание и полага усилие да промени някои неща в здравеопазването. Не само говори, но и се опитва да промени нещата. Освен това той е достатъчно добре запознат с материята, наясно е със законовите актове. Това е единственият министър на здравеопазването в последните години, който се е готвил да бъде министър. Повечето бяха избрани и поставени и тепърва трябваше да се подготвят да решават проблемите на здравеопазването.

Вие сте председател на етичната комисия към Лекарския съюз за област Плевен, какви сигнали получавате?

Етичната комисия работи при закрити врати, дори председателят на регионалната колегия няма право да се интересува от работата й. Общо взето жалбите са от колеги срещу колеги и от пациенти срещу медицинския персонал. Гледаме да бъдем отговорни към подадените сигнали и да ги решаваме своевременно, доколкото това е възможно.

Обикновено при подобни казуси пациентите използват поговорката, че гарван гарвану око не вади…

Не съм съгласен с тази максима. Лекарят е призван да лекува. Не е заложено в човешката природа да причинява смърт, никой не тръгва към пациента с желанието да му навреди, а да му помогне доколкото е по силите му. Но често и медиите създават у хората едно негативно отношение към лекарите. Примерно излиза заглавие: „Дете в Разград с грешна диагноза умряло един ден след като било изписано“. Реакцията на хората е – да ги убием с камъни. След разплитането на случая става ясно, че няма лекарска грешка за смъртта на детето. В текста обаче пак се припомня, че в разградската болница вече почина едно дете, заради което бе уволнено ръководството на болницата.

Поради естеството на работата му за всяко влошаване на болен или настъпила смърт, на лекаря може да му бъде търсена съдебна отговорност. Казано с прости думи, действието или бездействието на лекаря се приема от обществото като потенциално престъпление. А той е призван да лекува и помага, пазете го!

Неосигурените пациенти ли са най-големият проблем на болниците?

Да, ние ги лекуваме за сметка на болницата, а това всъщност е социална функция на държавата. Но и не само това е проблемът. Сега примерно както знаете от 1 април всички се приемат в лечебно заведение с лична карта. Имаме едно дете, което трябва да постъпи в отделението по спешност. То е на 15 години и няма лична карта. За да има придружител, трябва да е до 14 г. Ако напиша, че има придружител, системата ще го отхвърли, защото то не влиза в тази група. Ние не трябва да го приемаме, защото Здравната каса няма да го чекира и болницата няма да получи пари за лечението му, така ли?!

„Изтичат“ лекари навън, на вас не ви ли се е искало да отидете да работите на запад? 

Лекарите у нас намаляват. Аз като преподавател се опитвам да убедя младите хора да останат тук, защото съм притеснен за това какво се случва, за това кой ще лекува мен след време. Млади и кадърни момчета и момичета напускат страната, защото тя се държи към тях като мащеха. На мен не ми харесва западното общество. Имал съм възможност да работя в различни държави. Ние сме широки души и емоционален народ, западняците са с тесни души и значително сковани откъм емоция. Аз лично не бих се чувствал комфортно там. Да, има по-добри възможности, но не смятам, че младите лекари, които отиват там, получават това, което очакват. Те запълват празнините в западните общества. Австрийските и германските лекари са си тръгнали. Когато предлагаме работна сила, интелект и умения е хубаво да се пазарим за цената, но животът не е само цена. За съжаление младите хора не бягат от България от хубаво. Не че там е хубаво, но просто е опаковано в шарена хартийка.

Вие пишете и стихове, кое ви кара да седнете пред белия лист, какво ви вдъхновява?

Обикновено ме вдъхновява нещо, което видя, или фраза, която чуя. Пиша от ученик, но от две години хората ме познават в тази светлина. Примерно онзи ден написах една фраза – любезни, безполезни хора. Ние формираме любезни хора, с гражданска позиция, с отговорности по отношение на глобалното затопляне, енергоспестявашите системи и т. н. Но на нас не ни трябват социално отговорни хора, а професионалисти. Когато отидеш да се лекуваш в една болница, теб не те интересува какъв е моралът на лекаря, какъв е личният му живот, а да е добър професионалист и да те излекува. Само че ние забравяме това и обръщаме внимание на другите неща.

В началото сме на страстната седмица, в кабинета ви има доста икони, вие вярващ човек ли сте?

Има една много хубава християнска дума смирение – не всичко зависи от нас, има неща над нас, които ние не познаваме. И тази липса на познание ни дава импулс да търсим. Но не всичко е предопределено. Човек трябва да се уповава на вътрешния си глас и да бъде истински. Единственото нещо, над което човек има власт, това е неговата гледна точка. Въпросът е как приемаме нещата, ние решаваме дали чашата е наполовина пълна или празна.

Кои са най-интересните места в света, където сте бил?

Човек не може да бъде навсякъде, където иска, но има места, които просто го дърпат натам. Бях в Индия. Исках да се потопя в живота на хората там, да видя от къде извира Ганг, да се изкъпя в изворите й. Нищо, че извира от ледник и там текат буци лед. Индия е държава, в която няма агресия. Там кучетата спят и ако ги настъпиш, те няма да те захапят. Хората живеят в мир с природата. В Индия, ако отсечеш дърво, влизаш за 8 години в затвора тутакси. Нямаш право да сечеш, трябва да садиш.

Ходих и в Перу, от дете съм си мислил за там. Там се спи на 3 600 метра височина. Исках да видя и да си отговоря на някои въпроси. Дадох си сметка колко са повърхностни хората в разбиранията си за света. Примерно разрязваш мозъка и казваш – аз не виждам душа, значи я няма. Ние правим заключение на базата на минимум данни, бързаме с констатации за неща, които само привидно са така.

Благодарение на http://www.bgsever.info


  • 5
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коментирай

avatar
  Subscribe  
Извести ме за